Глухият старец се засмя така сърдечно, че лулата падна от устата му.

Допълнителна информация

Цялостно преработен и поправен за СI[1], 1938, с. 145–158.

Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00

Бележки

[1] Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I, 1-о изд. 1938